В това отношение България е сравнително защитена държава, благодарение на консервативната си конституция, където бракът е дефиниран като съюз между мъж и жена. Либералните елити, които засега са овладели Европейския съюз обаче, могат да използват най-различни инструменти за индиректно разграждане на традиционното семейство. След провала на Истанбулската конвенция, на тяхно разположение останаха различни образователни програми и стратегически документи, чрез които разчитат тихомълком да прокарват джендър идеология по анонимните коридори на администрацията, за да избегнат демократичния контрол на хората.

Този принцип досега се употребяваше в изкривена форма от някои западноевропейски държави като Франция. “Изкривена форма”, защото те използваха инструментите на Европейския съюз, чието принципно предназначение е да осигуряват свободен и равнопоставен вътрешен пазар, за да лобират в полза на своите национални стопанства в директен ущърб на Източна Европа. От дълги години Франция използва ЕС, за да потиска земеделието на другите страни и да подкрепя своето, а съвсем наскоро т.нар. “пакет Макрон” се опита да стори същото в транспорта, пак на гърба на източноевропейците. При това положение, ако вътрешният пазар не може да работи неутрално, то трябва да се утвърди правото на страните от Източна Европа също да повдигат въпроса за защитата на своите национални индустрии, без да бъдат обвинявани в “евроскептицизъм” или подложени на наказания от ЕК.

Провалът на брюкселските елити да спрат нелегалното пресичане на европейските граници, съвсем наскоро превърна пространството на Шенген и на целия Съюз в нестабилно и опасно. Идеята за насилствено квотно разпределение на имигрантите, които Ангела Меркел покани на своя глава, създаде напрежение и недоверие между европейските държави. Европейският съюз трябва да може да гарантира външните граници на континента, а отделни членки трябва да имат право да отказват както прием на бежанци, така и легална имиграция, когато преценят че нямат нужда от нея. Това ще осигури не само безопасност, но и единство и доверие между съюзниците.

Неуспехът на елитите да наложат мигрантски квоти, както и да накажат и подчинят страни като Полша и Унгария се дължи най-вече на демократичните начала залегнали в Договорите за ЕС. Затова елитите отдавна са си поставили за цел да въведат принцип на относителна тежест при квалифицираното гласуване, за да имат по-населените държави като Франция и Германия по-голяма сила. Освен това да премахнат и принципа на единодушие за най-важните решения. Най-ясно артикулира тази антидемократична програма лидерът на либералите от АЛДЕ, Ги Верхофстад. Той настоява да се намалят възможностите на отделни държави да блокират решения, за да се ускори интеграцията. Страните от Източна Европа трябва категорично да се противопоставят на този план и да защитят суверенното и демократично начало на Съюза.