Аз съм истинският десен кандидат на изборите

Между нас, истинските десни, и тях – прогресистите и либералите, има една основна разлика. Тя е, че ние обичаме България, а те се срамуват от нея. Обичаме традициите й, културата й, народа й… Обичаме я дори тогава, когато показва някоя слабост, защото знаем, че кръвта на предците ни задължава за това. Тях ги е срам. Те искат, ако може да я няма, защото ги е срам от всичко. Наричат го “патрЕотизъм“ с главно Е, зад което само те си знаят какви тежки комплекси от детството си крият. През последните години ДСБ беше отвлечена от една либерална шайка, която откъсна партията от идейните й основи и я премести вляво. Когато се създаваше ДСБ, за най-голяма заслуга на Иван Костов се смяташе спирането на албанските бежанци от Косово. Днес Радан Кънев от сутрин до вечер рони сълзи за мюсюлманските мигранти, които Европа трябвало да прибере. Някога ДСБ говореше за християнски ценности, за семейство, за антикомунизъм, днес е в плен на културни марксисти и джендър-идеолози. Някога искаше силна България в обединена Европа, т.е. силна нация, силно отечество, Европа на нациите, а днес иска отечеството ни да се разтвори в евробюрократичния бульон”. Това казва в интервю за “Гласове” Кристиян Шкварек от листата на ВМРО.

Защо се кандидатирахте на евроизборите?

Принадлежа към кръг от млади хора – журналисти, общественици и политически наблюдатели, които през последните години се опитват да променят средата в България, говорейки за политика през ценности и идеология, а не през бизнес интереси, компромати и лични нападки. Ние създадохме дясната платформа „Консерваторъ“ и показахме, че това е възможно. Ние първи заговорихме за консерватизъм и формулирахме консервативен дневен ред пред България, който да счупи порочния либерален консенсус на прехода. Логично, бяхме забелязани и поканени за участие в тази листа.

А защо избрахте точно ВМРО?

По няколко причини. Първо, водачът на листата на ВМРО Ангел Джамбазки в огромна степен олицетворява това, за което говорим. Той е единственият български политик, който, заминавайки за Брюксел, не потъна в тамошната тиня, а продължи да работи отдадено и фанатично за България. Второ, ВМРО е част от европейското консервативно семейство, част от партията ЕКР (Европейски консерватори и реформисти), т.е. най-плътно отговаря на това, което ние търсим. Трето, ВМРО ни дадоха свобода, каквато никой друг нямаше да ни даде. Аз не съм кандидат на ВМРО, а на старата българска десница, която не иска да остане пленена от либералите на Христо Иванов и Радан Кънев, а да бъде такава, каквато трябва да е една десница – християнска, патриотична и свободна. ВМРО няма нищо против да водя отделна кампания от името на „Консерваторъ“, с постижимата цел да изкарам 6-7 хиляди преференции, осигурявайки реално представителство на десницата в Европарламента.

Не сте ли просто поредният епизод от роенето на десницата? СДС влезе в ГЕРБ, ДСБ направи коалиция с „Да, България”, Петър Москов и ДБГ се отказаха от участие в изборите, Ненчев се кандидатира като независим кандидат…

Какво е десница? С годините напълно изпразнихме от смисъл думите „ляво“ и „дясно“ и приехме, че е достатъчно някой да се нарече „десен“, за да стане такъв. Но това е глупост. Навсякъде по света десен е идеологическо понятие. Десен означава консервативен, а ляв означава либерален и социален. Тръмп например е десен, Качински е десен, Орбан е десен. А леви са Клинтън, Макрон, Трюдо… Кажете ми тогава, какъв е Радан Кънев днес? Десен ли е или ляв?

Не е ли скандално да наричате ДСБ лява партия, при положение, че от времето на Костов тя се смята за еталон за дясна политика?

През последните години ДСБ беше отвлечена от една либерална шайка, която откъсна партията от идейните й основи и я премести вляво. Когато се създаваше ДСБ, за най-голяма заслуга на Иван Костов се смяташе спирането на албанските бежанци от Косово. Днес Радан Кънев от сутрин до вечер рони сълзи за мюсюлманските мигранти, които Европа трябвало да прибере. Някога ДСБ говореше за християнски ценности, за семейство, за антикомунизъм, днес е в плен на културни марксисти и джендър-идеолози. Някога искаше силна България в обединена Европа, т.е. силна нация, силно отечество, Европа на нациите, а днес иска отечеството ни да се разтвори в евробюрократичния бульон.

Някога СДС на Костов беше партньор с партии като ВМРО, като БДФ, а днес ДСБ слугува на прогресистите от „Да, България“ и ултралеви зелени. Някога Орбан и Костов бяха лични приятели и двамата най-авторитетни десни лидери на Източна Европа, а днес ДСБ поиска изключването на Орбан от ЕНП… Попитайте Стефан Тафров къде вижда бъдещето си в Европейския парламент. Верният отговор е – в партията на Макрон. Не при консерваторите, не при ЕНП, а при Макрон. Където ще попаднат и евродепутатите на ДПС, между другото.

Замисляли ли сте се, къде за пръв път беше произнесено името на ДСБ? В олтара на църквата на Рилския манастир, където Иван Костов го каза на тогавашния игумен дядо Йоан, който впоследствие го обяви пред медиите! Какво общо има това с днешната антихристиянска партия, бълваща змии и гущери срещу Църквата?

Как се стигна дотук? Промяната на ДСБ и въобще на това, което наричаме автентична десница, е факт, но не е ли тя резултат от естествени процеси?

Не съвсем. В България има силна и организирана либерална мрежа, която обаче няма избиратели. И тя като раково образувание прониква във всички партии, буквално отвлича избирателите им, превзема листите им. Още преди година можех да кажа на Светослав Малинов, че ще го изхвърлят от листите на ДБ просто, защото декларираше лоялност към ЕНП и академичен интерес към консерватизма. Затова беше изхвърлен. Той отстъпи назад, каза, че не иска да е водач, а само в листите, но накрая го изхвърлиха напълно. Затова не пожелаха и Зеленогорски в листата си, защото и той се заявява като десен. Трябват им само либерали, прогресисти, антихристияни и джендър-активисти. Всички други са чужди. Затова и по-рано прогониха Москов. Чели ли сте учредителните документи на неговата партия КОД? Аз лично бих се подписал под всяка дума в тях, но не и сегашните ръководители на ДСБ. Вместо с него, те са си дружки с децата на номенклатурата от „Да, България“.

Не звучи ли малко конспиративно всичко това?

Не. И не е само ДСБ. Същата е ситуацията и в БСП, която беше яхната от либерала Станишев. И в ГЕРБ, начело на чиято листа застана либералката Мария Габриел. Вижте ги тях тримата – Радан Кънев, Станишев и Габриел и ми кажете има ли някаква разлика помежду им. Няма. Те са едно и също, безлични евробюрократи, които повтарят мантрите на Брюксел и изчегъртват душата на Европа, унищожават културното ни наследство, историческите ни спомени, вярата ни… Това е крайната цел, България и Европа да бъдат лишени от своя културен фундамент, за да станат лесна плячка на бюрократите в Брюксел.

Не сте ли много краен?

Не, не съм. Не казвам, че България не трябва да има нормална, прогресистка лява партия. Една държава е силна тогава, когато ходи на два крака – ляв и десен. И постига баланс между тях. Казвам единствено, че хора като Кънев трябва да отидат там, където им е мястото – при левите и либералите. Да се гушнат с ДПС, с милениумите, с Габриел, Майдел и Станишев, с Георги Кадиев и Мая Манолова, с Дайнов, Дичев и Александър Андреев… и да си направят истинска прогресивна партия, но да отидат там честно, сами, а не като мародери, носейки една създадена като консервативна партия на гърба си.

Вижте, между нас, истинските десни, и тях – прогресистите и либералите, има една основна разлика. Тя е, че ние обичаме България, а те се срамуват от нея. Обичаме традициите й, културата й, народа й… Обичаме я дори тогава, когато показва някоя слабост, защото знаем, че кръвта на предците ни задължава за това. Тях ги е срам. Те искат, ако може да я няма, защото ги е срам от всичко. Наричат го “патрЕотизъм“ с главно Е, зад което само те си знаят какви тежки комплекси от детството си крият. Описано е в „Криворазбраната цивилизация“ още. Това е трагедията на либералната клика, която паразитира върху една или друга партия в България. От сто километра им личи, че мразят родината си. Това обединява партиите от коалицията около „Да, България“ и колкото по-бързо избирателите го разберат, толкова по-добре.

В такъв случай, не направиха ли СДС по-правилния ход на тези избори? Защо не отидохте в листата на ГЕРБ?

СДС щяха да са направили правилен ход при три условия. Първо, ако се бяха регистрирали нормално за участие в изборите, а не просто да дадат един човек в чужда листа. Това може да го направи някоя нова партия еднодневка, но не и партия с миналото на СДС.

Второто условие беше да излъчат убедителна фигура, която да ги представлява достойно. При цялото ми уважение, Александър Йорданов не е таква фигура. Той е уморен политик от 90-те, който дори тогава изглеждаше по-скоро смехотворно. И не просто не представлява СДС като партия, а е подигравка с нея. Кандидатурата му крещи: „За три десетилетия не сме родили нищо ново!“, което всъщност е невярно. 

И третото условие е, СДС да бяха изискали силен водач на листата, а не симпатична, но политически безлична женица като Габриел. Водач, който ще представлява дясното от началото на ХХI век, а не либералните кръгове от задкулисието. Водач, който в Европа ще защитава България, а не интересите на брюкселските бюрократи.

Всъщност СДС имаше един ход, от който щяха да спечелят и те, и ГЕРБ. При преговорите си, трябваше да поставят условието Петър Стоянов да води общата листа. ГЕРБ щяха да се съгласят, щяха да имат истински водач и нямаше да бъдат наказани на изборите. Но СДС нямаха кураж да го предложат, защото лидерът им го беше страх, а ГЕРБ не можеха сами да стигнат до този извод, защото в същината си и те са просто една центристка партия, прикрита като дясна.

Какво ще направите ако не влезете в Европарламента?

Ние имаме дългосрочен план, който не зависи от моето влизане в Европарламента. Това е само началото.

Оригинална публикация

Previous

Next

Submit a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *