Да си върнем Европа!

Аз вярвам, че петте стълба на Централна Европа, формулирани през 2018 година от Виктор Орбан, може и трябва да станат ръководни политически принципи и на останалите Източноевропейски страни.

I. Всяка държава трябва да има правото да защитава християнската си култура и да откаже мултикултурната идеология.

Никой континент на света не е така дълго и силно свързан с една вяра, както Европа с християнството. Постиженията на европейските страни се коренят в тяхната хилядолетна християнска култура. Самата либерална демокрация нямаше да бъде възможна без християнството и затова именно скъсването с тези корени доведе до краха на настоящия политически модел.

II. Всяка държава има правото да съхранява традиционния семеен модел и да защитава правото на детето да има майка и баща.

В това отношение България е сравнително защитена държава, благодарение на консервативната си конституция, където бракът е дефиниран като съюз между мъж и жена. Либералните елити, които засега са овладели Европейския съюз обаче, могат да използват най-различни инструменти за индиректно разграждане на традиционното семейство. След провала на Истанбулската конвенция, на тяхно разположение останаха различни образователни програми и стратегически документи, чрез които разчитат тихомълком да прокарват джендър идеология по анонимните коридори на администрацията, за да избегнат демократичния контрол на хората.

III. Всяка държава има правото да защитава икономически отрасли и пазари със стратегическо значение.

Този принцип досега се употребяваше в изкривена форма от някои западноевропейски държави като Франция. “Изкривена форма”, защото те използваха инструментите на Европейския съюз, чието принципно предназначение е да осигуряват свободен и равнопоставен вътрешен пазар, за да лобират в полза на своите национални стопанства в директен ущърб на Източна Европа. От дълги години Франция използва ЕС, за да потиска земеделието на другите страни и да подкрепя своето, а съвсем наскоро т.нар. “пакет Макрон” се опита да стори същото в транспорта, пак на гърба на източноевропейците. При това положение, ако вътрешният пазар не може да работи неутрално, то трябва да се утвърди правото на страните от Източна Европа също да повдигат въпроса за защитата на своите национални индустрии, без да бъдат обвинявани в “евроскептицизъм” или подложени на наказания от ЕК.

IV. Всяка държава има правото да защитава своите граници и да отказва имиграция.

Провалът на брюкселските елити да спрат нелегалното пресичане на европейските граници, съвсем наскоро превърна пространството на Шенген и на целия Съюз в нестабилно и опасно. Идеята за насилствено квотно разпределение на имигрантите, които Ангела Меркел покани на своя глава, създаде напрежение и недоверие между европейските държави. Европейският съюз трябва да може да гарантира външните граници на континента, а отделни членки трябва да имат право да отказват както прием на бежанци, така и легална имиграция, когато преценят че нямат нужда от нея. Това ще осигури не само безопасност, но и единство и доверие между съюзниците.

V. Всяка държава може да се позовава на принципа “една държава – един глас” при вземането на важни решения.

Неуспехът на елитите да наложат мигрантски квоти, както и да накажат и подчинят страни като Полша и Унгария се дължи най-вече на демократичните начала залегнали в Договорите за ЕС. Затова елитите отдавна са си поставили за цел да въведат принцип на относителна тежест при квалифицираното гласуване, за да имат по-населените държави като Франция и Германия по-голяма сила. Освен това да премахнат и принципа на единодушие за най-важните решения. Най-ясно артикулира тази антидемократична програма лидерът на либералите от АЛДЕ, Ги Верхофстад. Той настоява да се намалят възможностите на отделни държави да блокират решения, за да се ускори интеграцията. Страните от Източна Европа трябва категорично да се противопоставят на този план и да защитят суверенното и демократично начало на Съюза.

Previous

Next

Submit a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *