„Да здравствует революция!“

Каква беше точната цена на болшевишкия преврат в Русия?

Между 7 и 12 милиона души загиват в Русия от 1917 г. до 1923 г, за да наложат болшевиките властта си в гражданската война и върху обществото. Около 500 000 войници загиват в битките, като сред цивилното население положението е много по-страшно – само в региона Тамбов между 1920 г. и 1922 г. загиват 240 000 души в следствие на глад, екзекуции и концентрационни лагери. Така е и в повечето региони на страната, а Червеният терор и ЧК погубват между 1 и 1,7 милиона души. „Белият терор“, в отвед, също убива между 100 000 и 300 000 души.

Между 300 000 и 500 000 казаци биват убити от болшевиките в политиката им по „разказачване“ – само привкус от реките кръв, които ще се леят при последвалото „разкулачване“.

Гладът и болестите в първите няколко години след болшевишкия преврат са в пандемични размери. Тиф убива около 3 милиона души само през 1920 г. До 1922 г. по улиците на руските градове има над 7 милиона бездомни деца сираци. Между един и два милиона русанци напускат страната с „бялата емиграция“. Те включват една от най-образованите и крайно нужни части от руското общество. Тежката липса на лекари в следствие на тази миграция и червените чистки е погубила неизчислим брой хора. Цялата последвала липса на инженери, химици, архитекти, учени, експерти от всякакъв вид оказва щета на икономиката и обществото, която е неизмерима.

Икономиката е срината до средновековни нива. Индустриалното производство, което бележи иключително бързи темпове на растеж в последните 2 десетилетия от руската Империя, се срива до една седма от това през 1913 г. Земеделската продукция – до една трета. Минното производство спада до 20% от това преди Първата световна война. Производството на редица важни отрасли почти изчезва – памукът и платовете до 5%, а желязото до 2% от това преди Първата световна война. Обработваемата площ спада до 62% от тази преди войната, броят на конете в страната пада с 11 милиона (30%), а на добитък от 58 на 37 милиона глави. Валутата се срива и от две рубли за долар през 1917 г. стига 1200 рубли за долар през 1920 г.

Почти нито един от гореизроените показатели няма да достигне Царските нива чак до средата на 30-те и то след тежка, тоталитарна и напълно безчовечна политика по комунистическа реиндустриализация. Това са между 15 и 20 изгубени години, при наличието на една от най-бързо индустриализиращите се икономики в края на Империята. Човешките загуби нямат цена, а те се нареждат сред най-високите от всички човешки конфликти в историята.

И за какво беше това? Каква беше целта? Заслужаваше ли си? Накрая пак в Русия ще се върне почти всичко, което болшевиките искаха да махнат и заради което убиваха всеки по пътя си: капитализма, класовото общество, религията, национализма, дори „царят“. Нищо не може да оправдае реките от кръв, в които потопиха страната в името на сбърканите си идеали, а по-често просто в името на омразата си, личните си амбиции и жаждата си за власт.

Това, че днес има хора, които оправдават или дори честват болшевиките, Октомврийския преврат и СССР показва, че не се учим от историята и сме обречени да я повтаряме. От нас зависи дали ще им позволим да я повторят, разбира се, ако позволим пак да се докопват до властта. 

Previous

Next