Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си.

На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия континент – за налагане на желанията, разбиранията и идеите на хора от една част от Европа над всички останали, далеч отвъд държавните им граници. В немалко насочености това носи позитиви, например регулациите и законите, борещи се с корупцията, измамите, трафика на хора, организираната престъпност и много други. Същевременно, обаче, немалко предложения или вече действащи закони и регулации са в най-добрия случай безсмислени, а в най-лошия – вредни. Тъкмо поради това, с оглед наближаващите избори за Европейски Парламент, нека погледнем някои от най-абсурдните или опасни предложения на европейски политици през последните години.

1. Ги Верхофстат (АЛДЕ): Национализация на Facebook

На 10 октомври 2018 г. председателят на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа (ALDE) в ЕП Ги Верхофстат сподели статия от изданието Politico, призоваваща за национализацията на социалната мрежа Facebook. Парадоксално, г-н Верховстат сподели призива си тъкмо…във Facebook. Към статията добави кратко свое мнение, подкрепящо предложението за „интервенция“ от страна на ЕС с цел предпазване на Демокрацията – застрашена, по негово мнение, от частното притежание на компания с подобен монопол над социалните мрежи.

В самата статия авторът Джианмарко Ради изгражда тезата, че платформата Фейсбук успешно е канализирала желанието на над 2 милиарда души по света да общуват през социална мрежа, и следователно регулаторните органи би следвало да поемат контрола над тази нова „нефтена тръба/ресурс“, вместо да бъде оставено в ръцете на частна корпорация. Разбира се, г-н Джианмарко не предлага регулаторните органи сами да измислят, финансират, изградят и успешно наложат своя собствена социална платформа, която да канализира също толкова успешно въпросната ниша. Адвокатите на национализации и държавен контрол рядко предлагат подобни начинания. Далеч по-лесно е нещо, измислено и вече създадено успешно от друг да бъде просто…взето.

Аргументите на г-н Ради са близки до тези на г-н Верхофстат – защитата на Демокрацията. Според Ради през Фейсбук е възможно да се „манипулират избори“, като цитира популярната конспирация за намеса на Русия в американските президентски избори през 2016 г. Притеснен е също така от ширещия се „език на омразата“ в платформата, който би могъл далеч по-лесно да бъде прекършен от обществен орган.

Отвъд очевидно скандалното предложение да се национализират частни корпорации, изградени от нищото с идеите, парите и труда на други хора, особено плашещи са част от аргументите защо следва това да се направи. Не толкова от икономически причини, притеснение за личните данни на потребителите или сигурността на децата онлайн, а поредното желание на определени политици за цензура, регулиране на речта, ограничаване на свободното изразяване и наказване на политически некоректните.

2. Ска Келер („Зелени“) „Мигрантски села“ в Източна Европа

През юни 2017 г. фракционният лидер на партията „Зелени“ в Европейския парламент – Ска Келер призова мигрантите да бъдат трайно заселвани в Източна Европа, на цели „села“, които евентуално биха били създадени за тези нужди от ЕС. Традиционно мигрантите се концентрират в по-богатите страни от Запада и Севера, отказвайки централните и източните дестинации, включително бягайки от тях когато биват преместени там по силата на бежанските квоти.

В интервю за вестник Neue Osnabrucker Zeitung лидерът на „Зелени“ предложи, например в Латвия, да бъде изпратено “цяло сирийско село”. Според Келер: “Идеята със сирийското село е възможност, която може да бъде използвана. Например в ситуации, при които бежанците не искат да отидат в страна, където няма други търсещи убежище“.

За създаването на такива села лидерът на „Зелени“ предложи мигрантите да се местят дори против волята им, а на страните, отказващи прием да се налагат наказания. Това предложение дойде малко след като тъкмо срещу Полша, Чехия и Унгария беше предприето съдебно производство от страна на европейската Комисия за подобен отказ.

Предложението на лидерката на зелените отговаряше напълно на дългогодишния ѝ личен активизъм за правата на малцинствата и мигрантите, както и на консистентната, крайно прогресивна политика на самите „Зелени“ по тези въпроси. Уви, то не просто не отговаряше на желанията на източноевропейските страни и народи, твърдо противопоставени на случващата се миграция към Европа от Африка и Близкия Изток, но и което е може би по-важно – то не отговаряше на фундаменталния принцип на демокрация и равноправие между страните членки. Идеята, че хора ще бъдат премествани и разпределяни по квоти като евтина стока, а на дадени страни членки ще им бъде отнемано суверенното право да решават кой и как се заселва на територията им, противоречи на най-изконните принципи, заложени в създаването на самия Европейски Съюз.

3. Момчил Неков (БСП/ПЕС) Да не заклеймяваме комунизма

В духа на отчитане на родния принос към световната история в списъка се нарежда и български политик. Станал известен с преференциалния си номер „15-15“ на изборите през 2014 г, евродепутатът от БСП/ПЕС Момчил Неков отстоя през януари 2019 г. позицията, че комунизмът не следва да се заклеймява, понеже „много българи го харесват и искат да живеят в този строй“.

Нещо повече, това се случи по време на дискусия, организирана от депутата Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) по повод 30 години от падането на комунистическите режими в Източна Европа. От трибуната на Европейския Парламент Момчил Неков изрази несъгласието си с предложението комунизма, комунистическите режими и техните престъпления да бъдат изучавани по история наравно с фашистките и националсоциалистическите такива. Той добави, че според него българското правителство прекалява с „антикомунистическата реторика“.

Очевиден е абсурдът тъкмо в дискусия по повод 30 години от падането на комунистическите режими в Европа да бъде защитаван този период от историята, тоталитаризма и идеологията му. Тези режими не просто тъпкаха основните човешки права и извършваха множество престъпления срещу собствените си граждани, но тъкмо с налагането на обречения на провал социално-икономически експеримент доведоха до пълния срив в Източна Европа през 90-те. Срив, който забави развитието в тази част от континента с десетилетия. Срив, който превърна милиони граждани в имигранти, а други милиони в едва преживяващи жители на разорени общества. Приравняването му в часовете по история с фашистките режими е следователно напълно уместно. Както би било и да приравним по абсурд изказването, че се „прекалява с антикомунистическата реторика“ с изказване от типа „прекалява се с антинацистката реторика“.

Едва ли някой би взел насериозно европейски политик, който смята, че се говори „прекалено силно срещу нацизма“. Напълно логично е такова да е отношението и към тези, които смятат за прекалено това да се осъжда другата идеология, коствала толкова много животи, съдби и цели общества през ХХ век.

Оригинална публикация

Previous

Next